В Twitter, все още е обичайно да се придържаме към много кратки съобщения (въпреки, че ограничението за 140 знака отпадна). По някакъв начин те ни напомнят на нашите стари телеграми.
Ето една примерна телеграма. Някои от нас си ги спомнят, те бяха изпращани от далеч, най-често за предаване на спешни съобщения, като информиране за смърт или пък за поздравления – и бяха четени, например на сватби. Всяка дума се броеше, защото за всяка дума се заплащаше. Ако погледнем начина, по който са написани телеграмите, или си спомним как сме ги писали, ще видим, че в изречението се пропускат много думи, като се запазват само тези, които са абсолютно необходими, за да стане съобщението разбираемо.
Има много малко думи в един туит и те често са илюстрирани със снимка, което е било технически невъзможно да се направи в телеграма. И е безплатно, така че можете да пускате кратки туитове толкова често, колкото искате … Както е обичайно за повечето онлайн писания, стилът на писане е личен („Добро утро и на вас“), съкращенията са позволени („btw“ = „междудругото“). Освен за телеграма, тези съобщения ни напомнят и за пощенски картички, изпратени до близки хора по време на екскурзия или ваканция. Знаем, че читателят не очаква съобщението да е официално и че то предразполага към разговори. Което не означава, че не е добре написано.
А когато авторите на туитове са писатели и поети, езикът и гласът на писателя прозират дори и в съвсем краткия текст:
Упражнения:
Напишете един и същи текст (очертавайки тема, която познавате добре) под формата на доклад, писмо, публикация в блог, текст.
В горния раздел видяхте, че писането онлайн обикновено е по-неформално от писането на хартия. Преподаването онлайн също е малко по-неформално, особено в случая на SenGuide, където искаме да предадем знания, опит и страст за учене, а не информация с цел диплома или официално признат сертификат.
Ученето онлайн се усеща по-лично: ние сме сами пред екрана с думите / снимките / видеото на преподавателя, който сякаш говори единствено на нас, а не сме в клас с други хора. Като учители в SenGuide, ще се опитаме да се възползваме максимално от това усещане за индивидуално обучение – един от инструментите ни в това начинание е начинът, по който пишем за всеки читател, сякаш си говорим лично с него.