8. Хайга

От съчетанието на две от японските изкуства – живопис и калиграфия, се ражда т. нар. хайга, която включва и калиграфски изписан текст. В съвременните хайги все по-често се използват и фотографии.

Подобно на хайку, което улавя – и запечатва – един кратък миг от живота, бегло зърната, но грижливо запомнена картина, така и рисунките в хайга запечатват неспирните метаморфози на природния свят – краткия цъфтеж, плавно преливащите един в друг сезони, отлитащите утро, пладне, вечер – уж все същите, а винаги различни. Вгледан в тези вечни метаморфози и приканен да сподели авторовия свят, зрителят престава да бъде безучастен наблюдател; той вече е част от картината, част от словото, те вече изразяват и неговия дух, подчертава Светлана Христова. Както пише  японският философ и психолог Дайсецу Судзуки: „Ако в картината присъства дух, с това всичко е казано.” От там и широко разпространеното определение на хайга като „картината-дух“.

У нас хайгата вече от няколко години постепенно си пробива път в лицето на редица автори, като Детелина Тихолова, Александър Телалим, Венелина Петкова и Николай Пенчев, които творят в класическия японски стил суми-е (рисунка с вода и туш). Други автори, които творят в стила фотохайга, са Диляна Георгиева, Петър Павлов, Елисавета Шапкарева (дигитална обработка), Зорница Харизанова, Александра Ивойлова и Цанка Шишкова. Според Венелина Петкова стилът суми-е изисква години практика с източна четка и много опитност, тъй като се прави като „на един дъх“ – поправки в рисунката са буквално невъзможни. Рисуващият суми-е трябва да упражнява и източна калиграфия, която е в основата на техниката. В суми-е техника се изпълняват и дзен рисунките. 

Александра Ивойлова определя фотохайгите на българските автори като лаконични, изящни и въздействащи.

Според Алън Самърс, бивш президент на Обединеното хайку и танка общество – Великобритания, „През 21-ви век хайку вече се очертава като най-популярната форма на поезия в света“.

И като отговор на въпроса има ли хайку в Българи