Писателският опит по принцип

Идеите ни за писане често идват от собствения ни опит в писането. Например в училище – някои от нас обичаха да пишат „какво сме правили през летните си ваканции“ в началните класове и училищни съчинения на различни теми, които често трябваше да следват определени правила за структура и граматика. На други това не им харесваше особено… 

Друг опит в писането обикновено е свързан с работата ни – писане на доклади, писма, официални документи на официален език, отново следвайки правила и образци.

И накрая, опитът ни в писането идва от четенето, независимо дали става въпрос за романи, трилъри, статии във вестници. Всички ние четем и подсъзнателно свързваме това с писането.

Какво казват писателите?

Съществуват редица митове за писането и идеи за писателите, които ние подсъзнателно носим. Обикновено писателят ни се представяше като млад мъж (да, млад, и да, обикновено мъж), седнал сам в мансарда на върха на сива сграда (обикновено в Париж, нали?). Авторът с главно А, е роден поет или писател, беден, но борещ се да остане верен на своето изкуство (с главно И).

И все пак повечето автори ще ви кажат, че писането е занаят и че занаят се учи и трябва да се практикува.

Кърт Вонегът пише:

Намерете нещо, за което ви е грижа и което вярвате, че е важно и за останалите. То е истински важното и то ще бъде най-привлекателният елемент на стила ви, а не играта ви с езика.

Ако той е прав, то в нашето приключение SenGuide, вече имаме този най-привлекателен елемент на писане: вашият интерес, вашата страст към вашата тема.