Благодарение на повече от 20-годишния си опит мога да твърдя с чисто сърце, че в България хайку има. Но първо ще трябва да обясня какво е това хайку.
Преди около 10 години бях писала какво не е и сега ще цитирам:
Не е край, а начало.
Не е птица, а полет.
Не е хляб, а троха.
Не рисунка, а щриха.
Не звезда, а лъчи.
Не е пън, а дърво.
Не гора, а усое.
Не е цвете, а пъпка.
Не е зрак, а зора.
Не е път, а посока.
Не е спирка, а устрем.
Не парад, а разходка.
Не завой, а вираж.
Не е плач, а сълза.
Не е смях, а усмивка.
Не поука, а мисъл.
Не е стих, а детайл.
Със сигурност засега това нищо не ви говори, затова се върнете към него малко по-късно.